Регистър на сертифицираните професионални преводачи
ще успокои духовете и ще спести много средства,
усилия и време на всички, смятат преводачи

София, 23 август /БТА/ (със съкращения)

За създаване на Регистър и сертифициране на всички професионални преводачи без оглед на това, дали работят като самонаети лица или чрез посредници, и дали имат филологическо образование или не, се обявяват преводачи, коментираха в интервю за БТА Ваня Ангелова и Антония Парчева – дългогодишни конферентни и писмени преводачи, членове на преводаческата гилдия.

Заедно с вече оформилата се около тях група от други също дългогодишни професионални преводачи, те са на мнение, че създаването на такъв регистър ще успокои духовете и ще спести много средства, нерви, усилия и време на всички.

Сертифицирането на професионалните преводачи е единственото разковниче, което би гарантирало качеството на превода, твърдят те. По такъв начин и възложителите, и фирмите-посредници, ще могат да избират между добри преводачи – официално сертифицирани въз основа на положен изпит, а преводачите ще могат сами да избират дали да работят директно като самонаети лица, чрез фирми-посредници – или и двете.

В повечето развити страни свободната професия преводач е регулирана. Преводът е творческа професия, която освен талант изисква и дългогодишна професионална практика.
Преводачите са единствените, които могат да носят отговорност за качеството на превода. Затова самият преводач трябва да е с проверено качество, т.е. да е доказан професионалист въз основа на положен изпит и съответна сертификация.

Преводът на добрия преводач винаги е качествен – с или без посредник. Остава само добрите преводачи "да бъдат извадени на светло" като бъдат сертифицирани и въведени в
регистър.

Преводаческата гилдия в България има свои Общи правила за организация и заплащане на преводаческия труд, припомнят двете преводачки и добавят, че тези правила са изготвени въз основа на професионалните стандарти на ГД "Устен превод" и ГД "Писмен превод" на Европейската комисия, както и на Международната асоциация на конферентните преводачи (AIIC). Статутът на преводачите, отговорността за качеството, валидността и
легализацията на преводите може да се уреди само чрез закон, твърдят те, тъй като единствено по такъв начин може да се търси отговорност за некачествен превод.

Какво точно трябва да включва законът и какво трябва да се
регулира?

Законът трябва да защитава обществения интерес от качествен и достъпен за обществото превод – писмен и устен, като регулира достъпа до свободната професия професионален
преводач. Както при останалите свободни професии – адвокати, нотариуси, архитекти, лекари, счетоводители и пр., достъпът до професията ще се регулира чрез изпити, провеждани от Национална изпитна комисия по езикови двойки и специализирани терминологични области, а на покрилите критериите кандидати ще се присъжда официален ценз на професионален преводач. Те ще получават сертификат и ще бъдат включени в Национален регистър на професионалните преводачи.

Нуждата от подобна промяна в нормативната база и въвеждането на такъв закон се дебатират в продължение на повече от две години. Надяваме се държавните институции да осъзнаят най-сетне, че както заради престижа на държавата, така и за сигурността на гражданите и стопанските субекти, които имат нужда от превод, не само преводът на официални документи, но и всякакъв друг превод – писмен и устен – трябва да се възлага на преводачи с доказани качества, преминали през съответна законово уредена процедура.

 

Какъв е опитът в други страни?

В повечето страни от бившия социалистически блок, в скандинавските страни, в Германия и Испания професията преводач на официални документи, подлежащи на заверка и
легализация, е регулирана професия, което защитава както местния, така и международния

документооборот на тези страни.

 

Синхронизация с Европейското право

От няколко години Европейската комисия прокарва изискването за сертификация на преводачите в Европа, тъй като голяма част от общуването между гражданите и
институциите в ЕС се извършва чрез превод. А качеството на това гражданско и институционално общуване зависи от самото качество на превода.

За високите критерии, на които трябва да отговарят професионалните преводачи, говори и процедурата при набирането на преводачи (щатни и на свободна практика) за работа
към Комисията, към институциите на ЕС и към Европейския Парламент. Подборът се извършва след провеждане на серия от тежки изпити – за езикови и терминологични познания, за обща култура и за професионална подготовка. Т.е. Европейската комисия стриктно спазва правилото до професията да се допускат единствено кандидати, които имат качества на професионални преводачи. Така тя защитава едновременно престижа на институциите си и обществения интерес на гражданите на ЕС.

Засега единственият нормативен текст на общността в областта на превода е приетата през 2010 г. Директива 2010/64/ЕС за създаване на регистър на професионалните преводачи – устни и писмени – в досъдебното и съдебно производство. Предвижда се този регистър да се включи в общо-европейски регистър на всички преводачи в областта на правосъдните, правоохранителните и следствените действия. Държавите-членки на ЕС, включително и България, трябва да отговорят на изискванията на тази директива най-късно до 27 октомври 2013 година.

Въвеждането на тази Директива е най-удобният за държавата ни момент да възложи на практикуващи професионални преводачи с богат опит изработването на Национален регистър въз основа на закон. Наред с отсяването на качествените преводачи в България, институциите на този регистър ще се занимават също така и с подготовката и шлифоването на бъдещите професионални преводачи в страната, от което има крещяща нужда и в настоящия момент, посочват в интервюто си за БТА преводачите Ваня Ангелова и Антония Парчева.

Потърсих статията на сайта на БТА, но не успях да я намеря. Дори кешираната версия беше празна. Жалко, щеше да ми бъде много интересно да прочета пълното интервю с Ваня и Антония, без никакви съкращения.

Не става ясно чии духове и от какво са разбунени. Дайте конкретен пример, моля.

"Сертифицирането на професионалните преводачи е единственото разковниче, което би гарантирало качеството на превода, твърдят те. " Да, наистина това е правилно решение. Сертифицирани преводи да могат да се правят единствено от сертифицирани преводачи и - бихме желали да допълним - от сертифицирани преводачески агенции. Лозунгът трябва да бъде: "Чрез сертифициране на преводачите и агенциите към високо качеството на преводите!"

Търсим линк към някакъв Закон за преводача или за доставчика на преводачески услуги (ДПУ) и никъде в ЕС не можем да открием. Разполагаме с информация само за две европейски директиви - и двете преведени на български, в които подробно са изброени професионалните квалификации, взаимно признавани във всички страни-членки на ЕС. В първата (2005/36/EО) са изброени взаимно признаваните професионалните квалификации само за страните от Еврозоната, по-рано наричана ЕИП (Европейско икономическо пространство), а във втората (2006/100/ЕС) са добавени България и Румъния. Уви, професията „преводач” не е сред изброените нито в 1-вата директива, нито във 2-рата. Най-близкото попадение до нашата убягваща от погледа на директивотворците професия е „преводач-екскурзовод”.

"държавата няма как да оцени качествата на един преводач и да го сертифицира."
Tова е цитат от дискусии, водени през 2010 на тема "Заклети преводачи без обвързване с агенция", линк (няма инфо за регулиране на професията в ЕС, само за България се отнася):
http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/2563659/an/0/page/0

Дискусии на подобни теми са водени и през 2007 - тогава се казва, че поне от две години се очаква да се направи закон за преводача и да се въведат изпити, но работата е до под "кривата круша".

А относно изпитите за "сертифициране" на преводачите - във фейсбук съвсем наскоро на страницата "Преводач ли си?" се проведе разговор, цитирам (себе си, извинявам се за нескромността):
"За изпитите не се безпокой. Ако ги направят задължителни по закон, съдът ще им стане втори дом. Ще им оспорваме провеждането на изпитите, ще им вадим процедурни пропуски до посиняване, няма да им признаваме компетентността като изпитващи, докато сами не бъдат изпитани примерно, и др. под. "заяждания" по законен, съдебен ред :) Вие с редките езици най-лесно ще разкажете играта на мераклиите да ви изпитват :) "

Значи, ако някой ще изпитва преводачите, особено с редките езици, трябва добре да се подготви, разбирате ли? Може би сам трябва да мине изпит за сертификация преди това? Ами онзи, дет ще изпитва този, дет ще изпитва преводачите с редки езици, него пък кой ще го изпитва и сертифицира? И т.н. Да не стане като с въпроса "Кой е пръв: кокошката или яйцето?"

Защото съм имала университетски преподаватели по превод, които никога не са работили като преводачи (о, минало незабравимо!), ноо - сега веке не съм студентче ази и няма да позволя някой да ме върти на шиш, без сам да е достатъчно опитен и компетентен - поне колкото мен, а желателно - и повече.

Имам над 30-годишен опит като преводач от/на южнославянски езици. Не живея в София, а на 500 км. Според мен си е чиста дискриминация да ме карат на стари години да бъхтя път до София и да ме изпитват хора, които нямат понятие, например, от камиони "Волво", пренапрегнат бетон или наказателните кодекси на страните от бивша Югославия. За медицински теми да не говорим. През целия си стаж като преводач съм превеждал толкова сложни текстове, че направо се чудя откъде ми е идвала сила да го правя. Но преводите винаги съм правел с безброй справки, които са необходими, за да стане преводът качествен. А при евентуален изпит ще ни се отнеме най-важната възможност на преводача - неограничения достъп до справочници, най-големият от които е Интеренет. Така че, аз съм против изпитите. Смятам, че те са фиктивни и предполагат корупция, злоупотреба с положение, заяждане и т.н.
Хари Стоянов (http://softisbg.com/harry_bg.htm)

И аз съм твърдо против евентуално нескопосно провеждане на изпити - без достъп до интернет, без достъп до богатата ми терминологична база данни, събирана години наред лично от мен и съхранена в персоналния ми компютър в резултат на дълго ровене и много четене в най-различни справочници и из интернет, както и без достъп до рафтовете с речници и справочници в домашната ни библиотека. Ние сме семейство преводачи и работим вкъщи, защото така ни е по-удобно от офис и по-евтино; никого не агитираме да работи у дома си като нас, но и не разрешаваме никой нас да агитира да работим в офис, защото виждате ли, щели сме били да бъдем смятани за нелегитимни и хората да ни гледат с недоверие. Е, то си е вярно, че един хубав офис с млади и весели проектни мениджърки е по-привлекателен за клиентите от скромния ни дом и замислените ни, очилати физиономии, но не всеки може да върти успешно бизнес. Ние например не можем. Имам полувисше медицинско образование и бакалавърска степен по английска филология. Имам и достатъчно здрав разум и смирение пред необятния океан на медицинската терминология, за да призная, че не я владея перфектно дори на родния си език, просто ми е много по-позната и разбираема, отколкото на хора без медицинско образование, които се чудом чудят на всяко едно медицинско съкращение (епикризите бъкат от такива) или изпитват тих ужас, когато четат за кръвни изследвания, инвазивни процедури и операции.
Рени Стоянова, преводач на трудов договор в "Софтис"

"Сертифицирането на професионалните преводачи е единственото разковниче, което би гарантирало качеството на превода, твърдят те."

Вижте сега, Ваня и Антония, хубаво сте преписвали от моите идеи във форума на "Петиция против новите изисквания за преводаческите агенции", нямам нищо против, дори да не ме цитирате, лошо няма, но не ми харесва, че смесвате моите идеи с вашите. Бях писала, че е необходимо качествено образование (ама то читав университет остана ли в България?) - а вие нищо такова не казвате. И други работи съм писала, когато вие още си мълчахте. Все пак е хубаво, че взехте да се обаждате, само гледайте да не объркате нещо. Например, сертификатите и печатите съм ги нарекла, чели ли сте как? - средства за издигане на престижа пред клиентите, нищо друго. И че нищо общо с качеството на преводите. Обяснила съм и защо не вярвам, че с лъскавини и фетиши (да, и "фетиши" ги бях нарекла освен "лъскавини") няма да се повиши качеството. Защото най-важното условие за качествени преводи е качественото образование плюс ясно и категорично поетата персонална отговорност ПРЯКО от самия преводач. Още - опит като преводач. И още - добросъвестност и морал. Такива работи очаквам да чуя от вас. За образованието не знам как ще стане в бъдеще (всеки случай, решението не е трупане на титла след титла - бакалавър вече е твърде малко, трябва магистър, утре и магистър няма да е достатъчно, ай ся давай сички да сме доктори на науките - малки доктори първо, после - големи и т.н. - хм, май се върви към девалвация на образователните-квалификационните степени, как мислите?) А защо не споменавате дори, че години наред, вкл. понастоящем, се е правело и още се прави всичко възможно да НЕ се спазва Законът. Що не цитирате ал. 2 на чл. 290 от Наказателния кодекс, ами предлагате да се направи още един закон? Не е ли по-належащо да свикнем да спазваме съществуващите? На първо време и това ще свърши работа.
Р.Стоянова, бакалавър английска филология от Шуменския университет, задочно

Моля, разгледайте как е в останалите държави от ЕС:
http://isg.urv.es/publicity/isg/projects/2011_DGT/factsheets.html
Няма да цитирам как е в Люксембург и останалите държави, ще посоча само Испания:
"Candidates who have a degree in Translation and Interpreting and those applicants who have been recognized as sworn translators in another country of the EU can be automatically recognized as sworn translators in Spain without passing the exam of the Ministry."

Завършила съм Славянска филология - сръбски и хърватски език и сръбска, хърватска и словенска литература, след това бях докторант по Сръбска, хърватска и словенска литература в СУ, главен редактор в международно словенско издателство, преводач и редактор на книги съм с над 15-годишен стаж. Само в другите ли държавите уважават образованието?
Илка Енчева (www.editor.alle.bg)

Ето ви един протокол от заседание, в което е участвала г-жа Антония Парчева:

https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:-4erHgQiy24J:napa.bg/wp-content/uploads/2011/03/protokol_24-02.doc+%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F+%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESjs_HibLQvNhhTkEBghJR2WpkVguDctKjj_o_u6iLIqnfP-Ihvivk5mSwbiCfZYlTv8QDLbUstfKd6JN6ouJrfp79jqTyYvLrbXI2i4rh6LP1aDIS38TtUCU7ymFKZhYLycEYdL&sig=AHIEtbRglmW1fN1owWxxWb-TnEJzNfTywQ

В него г-жа Лозанова задава следният въпрос:

- Защо във висшите учебни заведения се издават дипломи за преводачески специалности? Те определено имат стойност, няма да ги признаваме ли?

Защо няма да се признава висшето ни образование, г-жо Парчева? Нима ние, преводачите, учим по-малко от счетоводителите и адвокатите?

Илка Енчева
www.editor.alle.bg

Внимавайте, като цитирате мнения на членове на НАПА и БАППА. Защо ли? Ами защото чисто и просто повечето не са достатъчно интелигентни (мненията, не членовете! народът е казал, и най-умният си е малко прост, а те правят всичко възможно да го докажат) Сега като нищо ще им хрумне да тормозят възрастните преводачи да записват магистър-преводач на 500 км от дома им. Мен лично няма да ме стреснат, ако я докарат дотам. Аз много се кефя на студентския живот "не когато му е времето". Като нищо отивам в София, отсядам у многобройните си братчеди и братчедки и подкарвам магистратурата по превод. Нооо - тва си е тъпичка идея. Ще обясня. През 2004, като завърших ШУ с бакалавърска степен след 5 години задочно следване - не съм повтаряла, бе, толкова си беше продължителността на задочното тогава, сега е 4, няма да се учудя, ако стане и 3! -есента от любопитство реших да проверя как изглежда магистратурата по превод в любимия университет. Тъкмо бяха пуснали тази ОПЦИЯ и ангажирали за целта проф. Бистра Алексиева от СУ. Няколко колеги от групата ни бяха се записали и аз се вмъкнах между тях на едно от занятията им. Проф. Алексиева много добре ги занимаваше и доста ги затрудняваше с упражнения по превод на вестникарски статии. Трябваше да чуят цял параграф, да си водят бележки (проф. А. ги учеше как) и после да го възпроизведат. Учеха и доста теория. Нооо - всичко се въртеше около езика, необходим за провеждане на международни срещи между политици. Това си е отколешна университетска традиция. Там се тренира само художествен и обществено-политически превод. Друго - ядец! Щот няма подготвени кадри да преподават превод на техническа, медицинска, икономическа, юридическа, хотелска, ресторантьорска, морска и пр. и пр. ОКЕАНСКИ РАЗНООБРАЗНА специализирана литература, която ние, практикуващите преводачи, имаме УДОВОЛСТВИЕТО да превеждаме за "жълти стотинки" ката ден.

Защото си има нормативна база и сега - ал. 2 на чл. 290 от Наказателния кодекс, НО НЕ СЕ СПАЗВА! Стига вече с това производство на закон след закона и поправка след поправката, майно льо. Време е целокупният български народ, начело със законотворците си, да се научи да спазва съществуващите закони. Това е най-належащият проблем и в нашия бранш. Как изглежда електронен регистър, можете да видите из дебрите на интернет. Два са най-важните параметъра при въвеждане на преводач в тегистъра - език и район на действие. Разбира се, критериите са достъп до професията НЕ трябва да са като тези на МВнР, нито като тези в стандарт EN 15038, където се допускат среднисти. Я се огледайте малко и ми кажете - среднист адвокат става ли? А-а, преводачът бил нещо като машинописка, нещо като секретарка за повечето от вас, такааа ли? Грешите! Обяснила съм някои неща и в друг форум, освен във форума под "Петиция срещу новите изисквания". Ако желаете (не ви карам насила), можете да попрочете тва-онова във форума на преводачите в dir.bg"
http://clubs.dir.bg/showflat.php?Cat=166&Board=translators&Number=1952450737&page=0&view=collapsed&sb=5&part=&vc=1

Ренета (Рени) Стоянова, преводач и писател

"само чрез закон [...] може да се търси отговорност за некачествен превод"

Не се правете на ударени! Закон има - НК, но не се спазва! И какви са тия "легализации" на преводи, а? Как си ги представяте "легализацията" на преводите? И изобщо имате ли си понятие за какво иде реч? Кой ви даде думата пък на вас двете? Всеки път, щом се усетим как ни лъжат управляващите, събуждат по някоя и друга "заспала клетка" да ни се плетат в краката и да ни ДРАЗНЯТ!

Публикувам тук една статия, която смятам да разпратя по вестниците. В случай, че не я приемат, поне да я има на разни места в интернет.


(заглавие) Люта битка между преводаческите агенции и преводачите?

(увод)
Тази статия е написана в отговор на някои дискусии около очакваните промени в преводаческия бранш. Темата, засегната тук, засяга по-конкретно един много стар спор, периодично подновяван при всеки опит за въвеждане на промени в преводаческия бранш.

Спорът, понякога прерастващ в ожесточени препирни, се води едновременно на няколко „бойни полета” – между големите и малките агенции, между преводачите филолози и преводачите нефилолози, между правителствените и неправителствените организации, опитващи се да дефинират правилата на играта и етиката на играчите в един труден за дефиниране стопански отрасъл, какъвто е преводаческият.

Статията няма претенции да даде отговор на многобройните нерешени въпроси в бранша. Направен е опит да се внесе някаква яснота по въпроса – кои преводачи са по-добри: филолозите или нефилолозите, и се изказва мнение, че най-лютата битка всъщност тече на едно-единствено, невидимо бойно поле. Авторът напълно споделя широко разпространеното мнение, че филолозите не винаги са по-добри преводачи от нефилолозите.
(следва)

Макар самата аз да съм филолог, смятам, че много от дипломираните филолози, да не кажа повечето, не са добри преводачи и обратно, че много хора без филологическо образование правят прекрасни, качествени преводи. Не случайно институциите на ЕС търсят именно хора от втория тип:

- примерно с диплома за икономическо, юридическо, медицинско и пр. висше образование след езикова гимназия (за най-често използваните езици);

- или с две дипломи за висше образование: филологическо + икономическо, юридическо, медицинско и пр. (със или без езикова гимназия);

- или с диплома за икономическо, юридическо, медицинско и пр. висше образование (без езикова гимназия), но с международно признат сертификат (удостоверение, свидетелство) за успешно взет изпит по чужд език на високо ниво.

(следва)

Но – едно голямо «но», наистина – любимите "преводачета" на повечето преводачески "агенцийки" в България не принадлежат към никоя от горните категории. Причината е съвсем ясна. Преводаческата агенция печели повече, като ангажира нискоквалифицирани преводачи. Забележете, обаче, че принципът "по-висока печалба при по-ниски инвестиции" си е основен пазарен принцип, а не патент на преводаческите агенции в България. Нещо повече, този принцип е общовалиден. Прилага се в цял свят, т.е. става дума за принцип, който се прилага не само в преводаческия отрасъл и не само в България. Навсякъде се търси евтин труд с цел извличане на по-големи печалби. Глобализацията подпомага този процес. Глобалната криза го ускорява. В преводаческия бранш допълнително ускорение му придава и безплатният машинен превод.

При редките езици положението е малко по-различно. Но и те са подложени на силен натиск от глобализацията, кризата и машинния превод. Как иначе да си обясним, че на българин, примерно, се възлага да превежда, да речем, от английски на японски? Може да се предположи, че подобна заявка – в дадения пример, за извършване на превод от английски на японски, минава по ВЕРИГА от посредници в търсене на най-евтиния изпълнител.

Иронията е, че клиентът вероятно заплаща доста на първата агенция, към която се обръща. Мениджърите оттам прехвърлят заявката към други мениджъри, а те - към трети. Всичко е въпрос на договорености, нали? Заявката за нула бройки може да обиколи цялото земното кълбо, докато накрая се намери най-евтиният преводач (или най-отстъпчивият, все тая), като всеки посредник по веригата си удържа комисионна. Най-голямата ирония в случая е, че най-евтиният преводач (или най-отстъпчивият, все тая) може да остане дори МНОГО ДОВОЛЕН от полученото заплащане. Трохите, дошли до него, може му се видят като ДОСТОЙНО заплащане!

Тези ИЗВРАЩЕНИЯ в основата си имат две основни човешки слабости - АЛЧНОСТ и БЕЗОТГОВОРНОСТ.

Та – между кого всъщност се води така наречената от някои интернет форумци "люта битка между преводачите и агенцийките"?

Моят отговор е – битката се води между професионалните преводачи (онези от изброените по-горе категории) от една страна и посредническите агенции за преводи, малки и големи, включително най-големите (международните дори), от друга.

Или казано алегорично, «лютата битка» е между ИНТЕЛЕКТУАЛЦИТЕ и ТЪРГОВЦИТЕ.

Как мислите, че ще завърши тази "люта битка"?

Моят отговор е – в условията на свободен пазар, всеки опит на интелектуалците да се опълчат срещу търговците е обречен на ПЪЛЕН ПРОВАЛ. Но – последно «но» засега – аз не смятам, че в условията на регулиран пазар изходът би бил различен, чисто и просто защото АЛЧНОСТТА И БЕЗОТГОВОРНОСТТА са си основни човешки слабости, независещи от обществено-икономическия строй.

Няма какво да коментираме как няколко семейства на бивши от ДС и имащи "големи" преводачески агенции искат преводачите да бъдат смазани в България - начетохме се на протоколите на НАПА и БАППА и в петицията. За да се оправи българската икономика трябва точно на тия "големи" да им се забрани да практикуват семейния си бизнес за 10 години и ще видите как в държавната хазна ще влязат повече пари от честно работещите преводачи. А тия двете преводачки горе - да си ходят в съюзчето, което никаква работа не върши, освен да обслужва чужди интереси - не и интересите на преводачите. От години са знаели какво ни се готви, а са си мълчали - самият им съюз трябва да ги изключи заради откритата им дейност срещу свободната професия на преводачите?

През юли т.г. (2012), 100 експерта проведоха мащабно проучване върху състоянието на преводаческата професия в страните членки на ЕС (давайки примери и със страни извън тях, като напр. САЩ, Канада, Австралия, Китай и др.). Резултатите са публикувани в доклад от 172 страници, достъпен безплатно онлайн на адрес:

http://ec.europa.eu/dgs/translation/publications/studies/translation_profession_en.pdf

На стр. 124 в този доклад пише за трудностите, които възникват при акредитирането на самите акредитиращи органи:

"If done outside of intergovernmental institutions, one has the problem of who
accredits the accreditor. In the United States, the general answer is to work
through an established accreditation agency286 and to apply the criteria outlined
in ISO 17024. 287 In Europe, on the other hand, one instinctively looks to
government institutions, and to the prime intergovernmental institution in this
case: the European Commission Directorate General for Translation."

Обръщаме по-специално внимание на израза:
"one has the problem of who accredits the accreditor"
Превод: "проблемът е кой акредитира акредитиращия"
(следва)