1. „Потърсих статията на сайта на БТА, но не успях да я намеря”

 

Ако не сте абонат на БТА, няма как я намерите. Определението на българската национална информационна агенция в Уикипедия е следното: „независима институция и медия, чиято цел е да захранва с информация своите абонати и гражданите”. Точно по тази причина се обърнахме към нея. На друго място в Интернет обаче има малко по-точна, явно осъвременена информация, която гласи: БТА е „източник на информация за печатните и електронните медии, държавните институции и неправителствени организации в страната”. Накрая се оказа, че БТА има договор със свои абонати, които ЕДИНСТВЕНИ имат достъп до информационните й бюлетини. И ако никой от тези абонати – печатни или електронни медии – не си избере нищо, което би искал да публикува, информацията в бюлетина на БТА остава недостъпна за останалите. Затова направихме и блога.

 

Имайки задължението да цитираме текста на БТА дословно, ние „съкратихме” само няколко несъществени коментара на журналиста от рода на „казват двете преводачки”, „ коментират Ангелова и Парчева” и НИЩО ДРУГО.

 

2. „Не става ясно чии духове и от какво са разбунени”

 

„Духовете се разбуниха” от решението на Консулски отдел на МВнР да промени условията в договора, който сключва с посреднически преводачески фирми за превод на официални документи. В Интернет се появи Петиция против новите изисквания за преводачески агенции, а преводачески фирми и агенции се обединиха в Съюз на преводаческите агенции и заведоха във Върховния административен съд дело срещу МВнР.

 

3. „Сертифицирани преводи да могат да се правят единствено от сертифицирани преводачи и - бихме желали да допълним - от сертифицирани преводачески агенции. Лозунгът трябва да бъде: "Чрез сертифициране на преводачите и агенциите към високо качеството на преводите!"

 

Понятие „сертифицирани преводи” не съществува. Сертифицират се или преводачите, или преводаческите агенции – или и двете (но поотделно). За съжаление в България се е наложила порочната практика да се смесват преводаческите агенции с преводачите и да се поставят под една „шапка”. На това объркване трябва най-сетне да се сложи край, като първо се разбере, че преводаческите агенции и преводачите се регулират от отделни закони (останалото оставяме за малко по-късно):

a)      преводаческите агенции – от Търговския закон;

b)      преводачите:

·         от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСС) – по отношение на авторските права на преводачите; и

·         от евентуалния нов закон – по отношение на всичко останало. В момента в преводаческия сектор в България цари пълен хаос, тъй като няма даже закон за заклетия преводач. А що се отнася до взаимоотношенията на фирмите-посредници с преводачите, в бъдещият закон им е отредено полагаемото им се място.

По повод на горния лозунг: нали точно срещу тази сертификация на вътрешно-фирмената организация се борят редица по-малки преводачески агенции – срещу сертификацията, която Консулски отдел иска да им наложи с новия договор (ако естествено желаят да продължат да работят с него).

 

8. "Сертифицирането на професионалните преводачи е единственото разковниче, което би гарантирало качеството на превода"

 

Ако желае, Рени може да прочете отговора на коментар № 11, свързан с образованието. Останалото – без коментар.

 

11. „Сега остава идиотите, които решават важните въпроси в бранша, да искат НЕПРЕМЕННО магистърска степен по превод”

 

Молим да бъдете по-прецизни в изказванията си и (ако можете) да вниквате в това, което пише. Не сме цитирали нито НАПА, нито БАППА. Тук обаче предлагаме важен цитат, защото става въпрос за това, да НЯМА никакви изисквания за каквито и да било образователни степени, дипломи, свидетелства за владеене на езика и пр. Защото, освен всичко останало, когато един език не се практикува редовно, той се забравя. Още през 2010 г. тогавашният директор на дирекция „Консулски отношения” заяви: „Всяко изискване за удостоверяване степента на владеене на чужд език чрез представяне на документи е незаконосъобразно; одобряването на преводачи по административен ред поражда възможност за субективизъм”. Както и за корупция – бихме добавили ние. А за специализирания превод и „жълтите стотинки” – следващия път.

 

12. „ЕЛЕКТРОНЕН РЕГИСТЪР НА ПРЕВОДАЧИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ, а не още един закон недоносче”

 

Последното не е задължително. Тук трябва отново да цитираме бившия директор на дирекция „Консулски отношения”, който твърди следното: „Статутът на преводачите и валидността на преводите може да се уреди САМО ЧРЕЗ ЗАКОН. Защото единствено така може да се търси отговорност за качеството на превода”. Все пак в йерархията на вземащите решения има лица на достатъчно високи позиции, чието мнение трябва да се счита за меродавно. Създаването на Национален електронен регистър ще произтича от закона и ще се базира на проверка на пригодността на всеки, наричащ себе си преводач.

 

13. "само чрез закон [...] може да се търси отговорност за некачествен превод"

 

Първо, легализацията на преводите е извън нашите (и вашите) компетенции. И второ, „заспалите клетки” са работили като преводачи на свободна практика още в началото на 80-те години на миналия век, продължават да работят активно и сега. Сигурно са имали достатъчно време, за да натрупат опит като професионалисти и да се произнасят по въпроси от „кухнята”, с които са запознати много малко хора. Останалото – без коментар.

 

14. „Люта битка между преводаческите агенции и преводачите?”

 

Преводаческият сектор е наистина много труден за дефиниране и бихте ли посочили къде можем да намерим въпросната статия. А по отношение на „битката” подготвяме доста обширен материал, който смятаме да публикуваме тук на няколко части.

 

Ние също споделяме мнението, че филолозите не винаги са по-добри преводачи от нефилолозите – затова и се обявяваме за изпит, който неминуемо ще докаже това. Също е вярно, че европейските институции търсят хора с дипломи за различни „тесни” специалности (с или без езикова гимназия или само с удостоверение/свидетелство за успешно взет изпит по чужд език на високо ниво), но преди тези институции да признаят тези хора за преводачи, първо ги подлагат на обучение на съответния език и на тежки изпити.

 

Вярно е също, че поради икономическите си интереси преводаческите агенции най-често ангажират нискоквалифицирани преводачи (а „отстъпчиви” преводачи – колкото искаш!). Съгласни сме и с това, че навсякъде се търси евтин труд с цел извличане на по-големи печалби. И точно поради тези „ИЗВРАЩЕНИЯ” предлагаме създаването на регистър въз основа на положени изпити, което обаче не може да се осъществи без приемането на закон. Защото, ако се реши да бъдат създадени регистри към конкретни ведомства (каквито регистри съществуват в някои държави-членки на ЕС), отново ще изникнат редица въпроси от рода на: кой и как ще създава тези регистри и най-вече – кой ще ги поддържа. Затова ние предлагаме ЦЯЛОСТНО РЕШЕНИЕ на проблема.

 

„Лютата битка”, „интелектуалците и търговците” оставяме за следващия път. Но професионалните преводачи не попадат в изброените от Вас категории. Не сме съгласни и с „пълния провал на интелектуалците”, защото това зависи ЕДИНСТВЕНО от самите интелектуалци!

През юли т.г. (2012), 100 експерта проведоха мащабно проучване върху състоянието на преводаческата професия в страните членки на ЕС (давайки примери и със страни извън тях, като напр. САЩ, Канада, Австралия, Китай и др.). Резултатите са публикувани в доклад от 172 страници, достъпен безплатно онлайн на адрес:

http://ec.europa.eu/dgs/translation/publications/studies/translation_profession_en.pdf

На стр. 124 в този доклад пише за трудностите, които възникват при акредитирането на самите акредитиращи органи:

"If done outside of intergovernmental institutions, one has the problem of who
accredits the accreditor. In the United States, the general answer is to work
through an established accreditation agency286 and to apply the criteria outlined
in ISO 17024. 287 In Europe, on the other hand, one instinctively looks to
government institutions, and to the prime intergovernmental institution in this
case: the European Commission Directorate General for Translation."

Обръщаме по-специално внимание на израза:
"one has the problem of who accredits the accreditor"
Превод: "проблемът е кой акредитира акредитиращия"
(следва)

При всеки опит за въвеждане на нов вид „акредитиране” става като в занимателната задачка „Кое е първо - кокошката или яйцето?” Това означава, че всеки, който изяви желание да „акредитира” някой друг, първо трябва сам да премине „акредитация”, но на свой ред този, който ще го „акредитира”, трябва също да бъде „акредитиран” от някого. Така се стига до нещо подобно на т.нар. „безкрайна дроб” в математиката, например 0,99999999999999999 .... до безкрайност.

Как може да се излезе от този омагьосан кръг? Авторките имат готов отговор – като се доверим на нечий авторитет, за който се приеме като аксиома, че няма нужда от акредитация.

Какво обаче означава авторитет и дали трябва сляпо да се доверяваме на авторитетите?

За авторките на „цялостното решение” такъв авторитет в преводаческия бранш е например някакъв бивш директор на "Консулски отношения", често цитиран в отговорите им. Защо са посочили за авторитет този безименен служител от тази дирекция на Външното министерство? Какъв авторитет смятат, че може да има за нас – преводачите, един служител в министерство, пък било то и Министерството на Джеймс Бонд?

Само защото този човек е експерт да речем по въпросите на консулското обслужване – това достатъчно ли е да бъде приет за експерт по преводите? Още колко години ВСИЧКИ преводи в България ще се свързват все с тази вездесъща дирекция „Консулски отношения”? Това според мен е пълно недоразумение и то ще отпадне от само себе си, когато се пререже пъпната връв, свързвала дълги години преводаческия бранш с България с дирекция "Консулски отношения".

Да, вярно е, че човек се чувства по-сигурен, като се облегне на нечий авторитет – особено ако е инфантилен и не се е научил още сам да поема ПЕРСОНАЛНА отговорност за делата и думите си. Тук бихме желали само да обърнем внимание на (не)желаещите да ни изслушат, че предоверяването на авторитети също може да доведе до грешки и хаос. Пресен пример ни дават пак експертите в горецитирания доклад.

На стр.27 в същия доклад се дава следната информация:

"In Bulgaria, the translation companies must be accredited by the Ministry of
Foreign Affairs, and when doing this they have to present a list of their
translators and their qualifications. The companies then certify the translations
(EUATC 2009)."

Превод: В България, преводаческите агенции трябва да бъдат акредитирани от МВнР, като за целта те са длъжни да представят списък на своите преводачи и квалификацията им. След това агенциите сертифицират преводите.

Тази информацията е изцяло погрешна. Вероятно някой «авторитет» е подал (дез)информация за сбърканите порядки в преводаческия ни бранш.
(следва)

Само защото този човек е експерт да речем по въпросите на консулското обслужване – това достатъчно ли е да бъде приет за експерт по преводите? Още колко години ВСИЧКИ преводи в България ще се свързват все с тази вездесъща дирекция „Консулски отношения”? Това според мен е пълно недоразумение и то ще отпадне от само себе си, когато се пререже пъпната връв, свързвала дълги години преводаческия бранш с България с дирекция "Консулски отношения".

Да, вярно е, че човек се чувства по-сигурен, като се облегне на нечий авторитет – особено ако е инфантилен и не се е научил още сам да поема ПЕРСОНАЛНА отговорност за делата и думите си. Тук бихме желали само да обърнем внимание на (не)желаещите да ни изслушат, че предоверяването на авторитети също може да доведе до грешки и хаос. Пресен пример ни дават пак експертите в горецитирания доклад.

На стр.27 в същия доклад се дава следната информация:

"In Bulgaria, the translation companies must be accredited by the Ministry of
Foreign Affairs, and when doing this they have to present a list of their
translators and their qualifications. The companies then certify the translations
(EUATC 2009)."

Превод: В България, преводаческите агенции трябва да бъдат акредитирани от МВнР, като за целта те са длъжни да представят списък на своите преводачи и квалификацията им. След това агенциите сертифицират преводите.

Тази информацията е изцяло погрешна. Вероятно някой «авторитет» е подал (дез)информация за сбърканите порядки в преводаческия ни бранш.

(следва)

Само защото този човек е експерт да речем по въпросите на консулското обслужване – това достатъчно ли е да бъде приет за експерт по преводите? Още колко години ВСИЧКИ преводи в България ще се свързват все с тази вездесъща дирекция „Консулски отношения”? Това според мен е пълно недоразумение и то ще отпадне от само себе си, когато се пререже пъпната връв, свързвала дълги години преводаческия бранш с България с дирекция "Консулски отношения".

Да, вярно е, че човек се чувства по-сигурен, като се облегне на нечий авторитет – особено ако е инфантилен и не се е научил още сам да поема ПЕРСОНАЛНА отговорност за делата и думите си. Тук бихме желали само да обърнем внимание на (не)желаещите да ни изслушат, че предоверяването на авторитети също може да доведе до грешки и хаос. Пресен пример ни дават пак експертите в горецитирания доклад.

На стр.27 в същия доклад се дава следната информация:

"In Bulgaria, the translation companies must be accredited by the Ministry of
Foreign Affairs, and when doing this they have to present a list of their
translators and their qualifications. The companies then certify the translations
(EUATC 2009)."

Превод: В България, преводаческите агенции трябва да бъдат акредитирани от МВнР, като за целта те са длъжни да представят списък на своите преводачи и квалификацията им. След това агенциите сертифицират преводите.

Тази информацията е изцяло погрешна. Вероятно някой «авторитет» е подал (дез)информация за сбърканите порядки в преводаческия ни бранш.

Продължението ще прочетете на друго място ;) поради технически причини.
Р. С.

Може би във фейсбук ... ;)

сайт (блог). Хм, има ли такъв отговорник?

Сблъскваме се със сериозни технически проблеми при опит да публикуваме отговори на Вашите отговори.

Може би е добре да изложитнакратко основните си тези и на други публични места, по-достъпни от това. Препоръчаме ви:

Форум на преводачите в dir.bg (регистрацията е задължителна):
http://clubs.dir.bg/postlist.php?Cat=166&Board=translators

Форума на "Петиция срещу новите "новите дрехи на царя" :)))) (без регистрация):
http://www.peticiq.com/forum/32093/start/3125

Очакваме да чуем отново как си представяте регулирането на преводаческата професия и защо така усърдно твърдите, че НЯМАЛО БИЛО ЗАКОН, който да се отнася за преводачите. А чл. 290, ал. 2 от НК за какво се отнася? За котката на преводача ли? Ако не сте чували какво гласи тази алинея на този член от НК, прочете я, преди да пишете. Или не знаете какво е НК? Наказателен кодекс! Никога ли не сте подписвали клетвена декларация по НК?