Разбираме, че  тези коментари са правени от едно и също лице, но не разбираме защо това лице е трябвало да нахвърля всичко, което му е хрумнало в момента – без никакъв ред и систематизация.

На пръв поглед това напомня на модерния в началото на 20 век литературен повествователния стил „поток на съзнанието”,  но веднага става ясно, че иде реч за съвсем друго нещо – доста точно описано в електронния сайт „СЕГА” от 30 юни, 2003 г. (http://www.segabg.com/article.php?issueid=925§ionid=9&id=00002):

„В литературата има един такъв стил, наречен "поток на съзнанието". При него авторът пише каквото му идва на акъла в момента – скача от тема в тема, забравя една, после се връща и т. н. В общи линии се получава нещо доста претенциозно, хаотично и трудно за асимилиране”. Изобщо не е „претенциозно”, защото основното значение на тази дума е „придирчиво, взискателно”! Българският език трябва също да се познава добре! Но че в нашия случай всичко е безкрайно хаотично и трудно смилаемо, спор не може да има!

Ние нямаме нищо против това лице – даже не го познаваме! Но понеже се изявява непрекъснато, и то винаги по такъв начин, решихме само този път да му отделим колкото време е необходимо (повече от половин ден!), за да се опитаме да вникнем (доколкото можем) в мислите му, да ги систематизираме и да реагираме на коментарите му. Успяхме да отсеем следното:

1. „Сблъскваме се със сериозни технически проблеми при опит да публикуваме отговори на вашите отговори”

Моля, посочете КАКВИ ТОЧНО технически проблеми имате при опитите да публикувате в този блог. (А това, дали блогът има „отговорник”, би трябвало да бъде извън Вашите интереси. Вас лично защо Ви интересува?)

2. „Може би е добре да изложите накратко основните си тези и на други публични места, по-достъпни от това. Препоръчаме ви: ...”

Какво му е недостъпното на това място? Нямаме никакво намерение да публикуваме нищо на никакви други места в Интернет. Каквото имаме да казваме, ще го кажем тук. А вече обяснихме, че направихме този блог, защото даже информация ни в БТА не успя да стигне до никого! Поради това безумие може би трябва всички да подкрепим Георги Лозанов, който се обявява за „общ закон за медиите”!

3. „Какво означава авторитет и дали трябва сляпо да се доверяваме на авторитетите?”

Най-често срещаната дефиниция на „авторитет” е: „общопризнат специалист в дадена област”. Щом това лице е „общопризнато” в съответната област, означава, че всички в тази област му вярват и го уважават. Останалите нямат никакво значение, тъй като нито са специалисти, нито са достатъчно запознати с конкретната област. И без да имат друг избор, те трябва да се доверят на този авторитет.

Основната разлика, която Марко Семов – български писател и народопсихолог – подчерта през 1984 г. в книгата си "За Япония като за Япония" между България и тази свръх-уредена страна – Япония, бе следната: „В Япония всяка жаба си знае гьола!”. И тъй като България вече се е превърнала в един огромен гьол, нагоре-надолу кръстосват какви ли не жаби и се опитват да оспорват каквито авторитети им паднат!!!

Но да се върнем на въпроса за авторитетите. И двете преводачки, участващи в списването на този блог, са градили авторитета си в продължение на десетилетия – като конферентни и писмени преводачи и университетски преподаватели. Преминали са през изпити и пресявания от български и чуждестранни институции. Учили са се цял живот и продължават да се учат. Натрупали са обща култура, професионални умения и многогодишен опит, който им позволява да разглеждат нещата, свързани с превода, от много по-глобална гледна точка. Според крилатата фраза на Айнщайн „не можем да решаваме проблемите си от нивото на съзнание, което ги е породило” („we can’t solve our problems from the same level of consciousness that created them”). Освен това, тези преводачки са и хора с гражданска позиция по болните проблеми на преводаческата професия, която през последното десетилетие определено се неглижира, а правата на професионалните преводачи направо се потъпкаха.

Само като пример за значението на опита и натрупаните познания обръщаме внимание на цитат от изпратената ни статия на Р. Стоянова. "In Bulgaria, the translation companies must be accredited by the Ministry of Foreign Affairs, and when doing this they have to present a list of their translators and their qualifications. The companies then certify the translations (EUATC 2009)." Превод: „В България, преводаческите агенции (фирми) трябва (задължително) (се признават и упълномощават) от да бъдат акредитирани от МВнР, като за целта те са длъжни (трябва) да представят списък на своите преводачи и квалификацията им. След това агенциите сертифицират (удостоверяват верността) на преводите.”

Т.е. приличният превод на цитата трябва да изглежда приблизително така: „В България МВнР задължително признава и упълномощава преводаческите фирми (да извършват официални преводи), за което те представят списък на своите преводачи и квалификацията им. Едва след такова одобрение фирмите могат да удостоверяват верността на преводите.”

Многозначността на думите в английския език определено затруднява хората, които се опитват да превеждат, синтаксисът и подтекстът са другите препъни-камъни, а множеството английски модални глаголи имат собствени значения, които не се покриват напълно от трите български модални глагола и затова е нужно да се дообясняват. В противен случай потребителят на превода може да се подведе или да не разбере истинския смисъл на текста, което уврежда и частния, и обществения интерес. Ето защо са необходими изпити за сертифициране на преводачите. Докато не се подложи на външна проверка, нито един преводач не може да претендира, че е професионален преводач.

4. „твърдите, че НЯМАЛО БИЛО ЗАКОН, който да се отнася за преводачите”

    „А чл. 290, ал. 2 от НК за какво се отнася? За котката на преводача ли?”

 Ако българският Наказателен кодекс беше създаден, за да регулира преводачите и тяхната дейност, ТЕЖКО И ГОРКО НА ПРЕВОДАЧИТЕ!

5. „трудностите, които възникват при акредитирането на самите акредитиращи органи”

 Не ни се иска да се връщаме отново на Марко Семов и на неговите жаби. За „акредитацията” (в случая „сертификация”) също е помислено. Въпросът наистина е сложен, поради което оставяме тази информация за някой от следващите постинги.

 N.B. Нещо, което бихме искали да предотвратим за в бъдеще в този блог

 Въпросната Рени Стоянова, на която отделих почти цял ден, за да разбера какво иска да каже и да можем да й отговорим с Антония, си позволи да навлезе в личното ми пространство, като ми изпрати мейл със своя „статия” на електронната ми поща (електронния си адрес не съм й давала!!!). За разлика от мнозина (без нея), ние излязохме в публичното пространство с имената си, което в никакъв случай не означава, че някой има право да ни пише непоискани (unsolicited) лични писма. Това е недопустимо! В Интернет има неписани правила, които трябва да се спазват!

 Ваня Ангелова, дългогодишен конферентен и писмен преводач,

бивш преподавател в Департамента за езиково обучение при СУ „Кл. Охридски“,

член на Съюза на преводачите в България,

четири (непоследователни) мандата член на УС и доскорошен председател на

Контролния съвет на Асоциацията на преводачите;

превеждала като устен и писмен преводач за: Международния банков институт,

Американската агенция за международно развитие (USAID), Бюрото за техническа

помощ и обмен на информация (TAIEX) на ЕК, Европейския институт по публична

администрация (EIPA), Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), Органа за

надзор на финансовия пазар (Financial Market Authority), Австрия и пр.;

превеждала в: Скотланд Ярд и Американското посолство в Лондон, Агенцията

за тежка организирана престъпност (SOCA) и Агенцията за отнемане на

незаконно придобито имущество (Assets Recovery Agency), Лондон, Органа за

финансов надзор (Financial Supervisory Authority), Копенхаген, Бюрото за

разследване на измамите (An Garda Bureau of Fraud Investigation) и Центъра за

финансови услуги (Financial Services Center), Дъблин 

Антония Парчева, дългогодишен конферентен и писмен преводач,

бивш преподавател по общ и специализиран език и превод на студенти от МИО, МО, „Финанси” и др. в УНСС, преподавател в следдипломните школи на бившето Министерство на външната търговия и на УНСС, преподавател в Международния банков институт;

дългогодишен член на Съюза на преводачите в България, член на УС и председател на секция „Синхронен и консекутивен превод” на СПБ;

синхронен и писмен преводач на МВФ и Световната банка, синхронен и писмен преводач в десетгодишните програми за Югоизточна Европа на Министерствата на финансите и търговията на САЩ, синхронен и писмен преводач на Агенцията за международно развитие на САЩ и пр.;

преводач на Самюел Бекет и Харолд Пинтър

 

Бих могла да съм и Ваша внучка...
Вие сте бездействали години наред и може би сега трябва да Ви благодаря, че ще напусна държавата си и Вас, любимите ми баби, поради неуважение към моите дипломи и постижения, които също не са никак малко.
Уважавам въпросната Ренета Стоянова повече от Вас, защото се осмели да пише. Няма неписан етикет за писането на писма без позволение в личната Ви поща - след като е достъпна в Интернет, всеки може да Ви пише!

Да, въпросната Ренета Стоянова се осмели да пише, но къде? Единствено по форуми, блогове, лични мейли и т.н. Въпросната Ренета Стоянова също така се рови в интернет със страстта на бивш служител на Дс, като не се притеснява да обижда и клевети всеки и всички, които изразят мнение различно от нейното. Въпросната смела Ренета Стоянова, обаче, никога не намери смелост да пише до съответните институции и така да изрази гражданската си позиция, излизайки с името си! Затова безкрайните постинги на въпросната Ренета, 80% от които са нейни собствени виждания и фантазии, за съжаление не отговарят на истината и остават в сферата на клюкарските постинги, с които интернет сайтовете изобилстват. Такъв човек не може да бъде уважаван, колкото и да досажда с безкрайните си писания, но пък историята сочи, че всеки луд си е имал последователи.

Всички сте полудели да се занимавате само с някаква луда. Какво ви става, направо сте луди за връзване! С интереса си към нея и с времето, което губите да й отговаряте, да я оспорвате, какво друго да си помисли човек, освен че всички сте й верни последователи, маскирани като опоненти. Не е да не сме наясно с триковете на модерната реклама :)

Никой не може да докаже кой какво до кого е написал, но за Вас се вижда, че нищо не сте направили и не правите за преводачите в България.

На сайта Ви има ето такива новини:

Новини

Колеги, ваканцията изтича. Моля погледнете рубриката „Събития”. Срокът за видеоклип за Деня на преводача вече тече и дори изтича: 27.08-02.09.2012.
Би било много приятно някой български преводач да вземе наградата.

Предстоящ курс за мениджъри и вътрешни одитори на системи за управление на качеството на преводаческите услуги

Сдружение “Клуб 9000” организира курс за мениджъри и вътрешни одитори на системи за управление на качеството на преводаческите услуги по международните стандарти за системи за управление ISO 9001:2008, EN 15038:2006 и ISO 19011:2011, който ще се проведе от 26 до 28 септември в Дома на науката и техниката в София, ул. Г. С. Раковски № 108. Курсът е предназначен за преводачи и преводачески агенции, които желаят да управляват качеството на своята дейност чрез прилагане на европейски и международни стандарти.

Това ли трябва да са Ви най-важните новини сега, при положение, че се слага поредния "капан" на преводачите в България?

Много странно звучат обвинения към организация (съюз или асоциация),в която сам/сама не членуваш, че не защитава интересите ти. Всякакви обществени организации по света основават дейността си на предложенията и личното участие на членовете си. Щом не участваш пряко в някоя организация, какво очакваш от нея?! Колкото до Съюза на преводачите (за Асоциацията не знам), там три четвърти от членовете не са засегнати пряко от тези промени, тъй като дейността им се регулира по Закона за авторското право и сродните му права. Но дума да става! Да си призная, най-много ме умилява първия пост на напускащия/напускащата държавата заради непризнати дипломи и заслуги у нас - бравос, със сигурност ще случите на държава, дето ще се хванат за дипломата ви и постиженията ви и няма да се сетят да ви питат какво умеете да правите, какво сте правили досега и как така никой не ви е забелязал постиженията! Младостта не е порок, но не е и причина за наивност.

"бравос, със сигурност ще случите на държава, дето ще се хванат за дипломата ви и постиженията ви и няма да се сетят да ви питат какво умеете да правите, какво сте правили досега и как така никой не ви е забелязал постиженията! "

Нищо не знаете за човека, написал първия постинг. Защо тогава сте толкова сигурни, че никой не е забелязал постиженият му/й? По ваша собствена презумпция само вие от СПБ (и Асоциацията - чрез допускане по подобие) имате постижения. Е, не е точно така! Вие сте тези, които никой от нас не познава, защото сте се затворили (капсулирали) до степен на тотална изолация от реалния живот. В реалния живот има не само художествена литература. Ние сме преводачи, които извършват специализирани преводи. Някои от нас извършват и художествени. Срещу 2-3 лв. на страница! Може би ги експлоатират, защото не са ваши членове. Но как да станат, като се се изолирали и не допускате никого до затворения си кръг без препоръки от ваш член. Оправете си организациите първо, отворете се наистина за нови членове и стига сте си затваряли очите за проблемите в бранша. Оставаме с впечатлението, че през дългия период на т.нар. "преход" отлично сте разбирали какво се върши, как се унищожава културата и преводачите се притискат в ъгъла да работят при невъзможни срокове, безумни условия и безсрамно ниски цени. Че няма приемственост в бранша, няма единство, всичко се разпада, дори СПБ се разцепва - пред слепите ви очи, глухите ви уши, безчувствените ви, продадени на дявола души. Дяволът - събирателен образ на парите, самодоволството и презрението към сънародниците ви. Затова квалифицираните ще бягат оттук. На вас ви трябват само нискоквалифицирани, да не кажем направо необразовани преводачи, които да СЪЖАЛЯВАТЕ С ПЪЛНО ПРАВО! НО БЕЗ ДА СИ МРЪДНЕТЕ ПРЪСТА, БЕЗ САМИ ДА НАПРАВИТЕ НЕЩО ЗА РАЗВИТИЕТО НА ПРЕВОДАЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ - литературна и специализирана! ВИЕ НЕ ЖЕЛАЕТЕ НИКОЙ ДА ВИ ЗАКАЧА ЗА КАКВОТО И ДА Е! ДА НЕ БИ ДА ВИ РАЗВАЛИ РАХАТЛЪКА! ХА ПОНЕ НЕ ПЛЮЙТЕ ПО НЕПОЗНАТИ ХОРА!

Никакви титли не сме цитирали никъде и, моля, престанете с Вашите комплекси и постижения! Писали сме само къде и като какви сме работили, както и за кого и къде сме превеждали.

Невъзможно! „Нашата внучка” би била точно обратното на това, което представлявате Вие. Може да сме вдигнали малко средната възраст на пишещите в този блог, но неимоверно повече сме вдигнали средното IQ!!!

Никъде в този блог не сме обявили, че говорим от името на СПБ или на Асоциацията!!! Моля, научете се да вниквате в това, което четете, и бъдете по-прецизни в изказванията си! Още от първия абзац на публикацията ни в БТА трябва да стане ясно, че сме се представили като дългогодишни конферентни и писмени преводачи, членове на преводаческата гилдия (каквито не можем да не бъдем!). А отлични преводачи има и в съсловните организации и извън тях.

Освен това, никой никъде не се е капсулирал – и СПБ и Асоциацията имат правила за приемане на нови членове, които трябва да се спазват стриктно. Вие направили ли сте си труда да проверите точно какви са условията? Или да се обадите и да попитате?

Точно затова искаме да се въведат правила и да се спазват професионалните нормативи за условията на преводаческия труд, натоварването на преводача и възнаграждението за труда му, както и да се зачитат законните права на преводачите, едно от които е авторството върху превода му. А културата да оставим на културолозите!

Освен това, не знаем откъде имате информация за разцепване на СПБ, ние поне не сме чували за подобно нещо. Друг е въпросът, че съсловните организации не правят почти нищо за защита на правата на преводачите. А е редно тъкмо тази защита да е една от основните им функции – наред със спазването на професионалните условия на труд. Съсловните организации например се боят дори да разясняват, че всички преводачи имат авторско право върху преводите си, а не само преводачите на художествена литература – и по българските закони и по международните договорености.

Но не съсловните организации са виновни, че посредническите фирми не спазват публикуваните защитни тарифи и стандартни правила за трудово натоварване.

Вие например защо приемате да работите при тези невъзможни срокове, безумни условия и безсрамно ниски цени??? До присъединяването на България към ЕС през 2007 г., когато голяма част от най-добрите ни преводачи заминаха на работа в Брюксел, нямаше поне явни проблеми с качеството на превода. Стандартните правила на СПБ и АП за работа на преводачите се спазваха, поради което нямаше нито безумни условия, нито безсрамно ниски цени – напротив, до това време професионалният преводач в България не само че „хранеше къща”, но я хранеше доста добре!!! Изведнъж обаче се образува вакуум, който бе веднага запълнен от всякакви „преводачи-ментета”, които направиха на пазара страхотен дъмпинг и така нещата стигнаха дотук. И тъй като ръководствата на СПБ и Асоциацията не се интересуваха изобщо от тези проблеми, се наложи двете с Антония да се дистанцираме от тях и да основем (все още неофициално) наша група, която да „разрие Авгиевите обори” (по думите на наша близка колежка и приятелка на работа в Брюксел, чиято безрезервна подкрепа – и не само нейна – имаме!) и да се захване с решаването на този изключително тежък проблем. Тъй като не виждаме друг, който да направи това!!! А Вие, вместо да ни плюете непрекъснато, можете да ни подкрепите!

В наше писмо до министър Николай Младенов от 08.08.2011 г. отбелязваме следното: „Вероятно поради натрупалите се през последните 20 години сериозни проблеми, които не могат да се изчистят, все още не дошъл ред за решаването на този въпрос. Но неминуемо ще дойде. Малцината останали тук по различни причини професионални преводачи отдавна работим по него, за да се предотврати появата на каквито и да е нови негативи за страната ни, но чуваемостта сред средите, взимащи решения, все още не е налице”.

Затова е нужно всички преводачи да осъзнаят колко важно е качеството на превода. Не това качество, което самите управители на преводачески агенции смятат за качество, а това, което по международните критерии се изисква като обща и специализирана компетентност по езикова подготовка и превод. И веднъж осъзнали това, да настояват за правата си – и лично, и колективно – за допълнителна квалификация, за обмяна на опит, за достойни условия на труд и заплащане.

Ваня Ангелова
Антония Парчева

Благодаря Ви за смелостта да споделите тревогата си. Аз съм с 49 години преводачески стаж. Мога да разкажа много (и за преводачите), но ми се иска да Ви кажа нещо много контрастно и полезно.


На младини, в една книга прочетох:
"Когато двама души се карат, виновен е по-умният"


Не ми отговаряйте.


Илиян

Уважаемые господа!Хотите купить одежду не выходя из дому? Тогда читайте новость - <a href=http://mamulyam.ru/user/Buctmamnnap/>одежда из киргизии интернет магазин </a> купить пальто женское <a href=http://ricars.ru/user/NeurngreneVef/>камни для бижутерии купить </a> польская детская одежда интернет магазин <a href=http://elegaloze.narod2.ru/>модная одежда 2012 зима </a> продажа одежды интернет магазин ... Хороших Вам покупок!
-====-
<a href=http://kamagra100.blog.hr/>Kamagra Oral Jelly suppliers online te koop </a> - Kamagra UK prices :.Online Kamagra without a prescription .:<a href=http://cialis-tadalafil.webstarts.com/>Buy Kamagra as an Alternative to Viagra </a> - Kamagra Jelly paypal Cheapest Kamagra Online in the UK Kamagra 100mg online sildenafil citrate

Умря циганката та: "Малцината останали тук по различни причини професионални преводачи отдавна работим по него..."
Какво работите бе изкукали дъртофелници?
Не стига, че нищо не се вижда в резултат от въображаемата ви "работа", ами и се вредихте и между малцината останали ПРОФЕСИОНАЛНИ преводачи.

Много ви се иска да станете калайджийки, та бързате да си почерните дебелите задници.
Явно все още живеете в епохата на баба Леда, когато СПБ имаше монопол в преводите в страната, но времената доста се промениха.

Появи се едно нещо , на което не сте свикнали и то се нарича СВОБОДЕН ПАЗАР.

А НА СВОБОДНИЯ ПАЗАР ВСИЧКО СЕ ОПРЕДЕЛЯ ОТ ТЪРСЕНЕТО И ПРЕДЛАГАНЕТО.
КОЙТО ГО МОЖЕ - ПЛУВА, А КОЙТО НЕ ГО МОЖЕ КАТО ВАС РОНИ КРОКОДИЛСКИ СЪЛЗИ ПО ОТМИНАЛИТЕ ВРЕМЕНА И СИ РИСУВА ВЪВ ВЪОБРАЖЕНИЕТО КАК ЩЕ СЕДНЕ ЗАД ЕДНА КАТЕДРА И СРЕЩУ ЩЕДРО ВЪЗНАГРАДЕНИЕ (НАЛИ СТЕ МНОГО АВТОРИТЕТНИ) ЩЕ ИЗПИТВА НАЛЯВО И НАДЯСНО (РАЗБИРАЙ ЩЕ КОЛИ И БЕСИ) И ЩЕ РАЗДАВА УМНИ СЪВЕТИ.
На СВОБОДНИЯ ПАЗАР за такива ПРОФЕСИОНАЛИСТКИ като вас, няма място.

Впрочем точно вашата пасмина от устни преводачи дето не се търпите един с друг първа загърби всякакви нормативи и приемливи цени и се хвърли в дъмпинга с вдъхновено самочувствие.
И вие двете сте от малцината останали дето не правите изключение.

Е сега си сърбайте попарата, която надробихте. Последното не се отнася до вас двете, вие отдавна нищо не сърбате защото никой освен Бюро преводи при СПБ не ви търси.

Седнали да ми се вайкат кой и как щял да почисти авгиевите обори дето вие нацвъкахте.
За съжаление няма да сте вие.
Оставяте на новото поколение да ги чисти.
Намерили сте млади и търсещи истината колеги и се пъчите като пуйки да докажете колко сте велики и професионалистки.
С нищо не се отличавате от Жабата дето ви зацапвала чистичкото блогче.