Прочетен: 2658 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 09.12.2012 20:40
До: г-жа Маргарита Попова,
министър на правосъдието
на Република България
Копие: г-жа Елена Владимирова,
дирекция „Съвет по законодателството”
Уважаема госпожо министър,
На 21.06.2011 г. на срещата с Венета Стоилова с изненада разбрахме, че вече има изготвен законопроект за вещите лица, съдебните преводачи и тълковниците. В подготовката и обсъждането му обаче не са участвали представители на съсловните преводачески организации, което означава, че нашето експертно мнение не е зачетено! Това говори за липса на каквото и да е разбиране за превода в досъдебното и съдебно производство. Не се осъзнава и липсата на подготвени преводачи за тази професия, която в повечето държави-членки на ЕС е регулирана. Така ще продължи порочната практика да се избират съдебни преводачи единствено чрез преводаческите агенции-посредници, които са стопански субекти и чийто основен интерес е да наемат евтини преводачи със съмнителна подготовка и качество. А това е в ущърб на самото съдебно производство и нарушава човешките права на участниците в наказателния процес, които права са залегнали в Директива 2010/64/ЕС.
На ниво Европейски съюз тези проблеми, както и въпросите на превода в публичния сектор и легализацията на официални документи, се решават чрез сертификация на писмени и устни преводачи, които преминават през специализирано обучение и практическа подготовка. Това е добре известно на Министерство на правосъдието. На срещата с Венета Стоилова разбрахме също, че проблемът със съдебния превод няма да се реши нито в рамките на Дирекция „Международно сътрудничество”, нито на Дирекция „Международни програми и проекти”. Ние смятаме, че този сериозен проблем може да бъде уреден единствено в отделен нормативен акт, в тясно сътрудничество с Дирекция „Съвет по законодателството”.
Уважаема госпожо министър,
По повод на изложеното по-горе молим спешно да назначите експертна работна група, което е във Вашите правомощия. Като начало в нея могат да влязат преводачите, подписали писмото до Вас от 31.05.2011 г., а именно: Антония Парчева и Алина Караханова от Съюза на преводачите в България и Ваня Ангелова от Асоциацията на преводачите. Надяваме се в рамките на тази работна група тонът да бъде по-конструктивен и да бъде изготвен реалистичен план за работа. Само по такъв начин могат да успеят нашите бъдещи съвместни действия в изпълнение на изискванията на Директива 2010/64/ЕС. И само така може да бъде изготвен нормативен акт в областта на превода в наказателното производство най-късно до 27.10.2013 г. – срокът за пълното съобразяване с тази Директива.
С дълбоко уважение,
Антония Парчева,
председател на секция „Синхронен и консекутивен превод”,
Съюз на преводачите в България
22.07.2011 г.
София
Не само че нямаме отговор. Поне някой друг да беше свършил това, за което се борим, защото не е задължително да бъдем ние. Защото така или иначе преводаческият сектор в България трябва да бъде регулиран като всеки останал сектор, тъй като няма абсолютно никаква причина това да не бъде направено. Но в момента все още безобразията продължават и даже се задълбочават!
С публикуването на тези писма искаме да покажем единствено, че съществуват редица проблеми, които отдавна са „идентифицирани” (както е модерно да се казва), но за решаването на които трябва да се ангажира някоя институция. И тъй като преводаческият сектор е много труден за дефиниране и не попада пряко в ничий министерски ресор, все още никой не се е заел с решаването на този въпрос. А дали само това е причината, все още не е ясно.
Затова продължаваме да публикуваме всички писма, които сме подавали до средата на тази година. А за това, което правим в момента, ще ви уведомим малко по-късно. Този път, надяваме се – с конкретни резултати!
В.А.
Но съвсем не всички дейности от всички сектори подлежат на регулация (издаване на лиценз; разрешителен режим), а напротив, ограничения са наложени само върху 43 дейности, изрично изредени в Приложението към чл. 9, ал. 1, т. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. В този списък (както и в целия закон изобщо) думата „преводи" се споменава само в т. 34а: „Извършване на пощенски парични преводи".
Това е така, защото „Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива" (Конституция, Чл. 19, ал. 1).
Например лекарската професия е регулирана, тъй като попада в категорията на особено опасните и рискови дейности- здравето и живота на хората. Такива са и транспортът, търговията с оръжие, горива, злато и др., Преводаческата дейност не е регулирана. Тя е свободна икономическа дейност с код 74.30 по КИД-2008.
Сигурно има правни възможности да се затрудни по някакъв начин достъпът до професията "преводач", като се издигне статусът й до този на лекари, адвокати и др., но самата преводаческа дейност няма как да бъде забранена, стига само който я извършва да плаща данъци.