В момента в този блог публикуваме абсолютно всички писма, които сме подавали до различни институции (и една медия) – в хронологичен ред и по отделни ведомства. От самото създаване на блога обаче често ни се задаваха въпроси, свързани с двете съсловни организации на професионалните преводачи в България. Затова смятам, че тук мога да публикувам кратка информация за една от тези две организации, която далеч не изчерпва всичко. Тази информация обаче е важна, а освен това е и достоверна, тъй като е „от първа ръка”. Защото, когато някъде съществува проблем, той трябва не само да се идентифицира, а да се докаже и с факти, които обаче в последствие не трябва да започнат да се отричат един след друг – нещо, което в България вече се превръща едва ли не в хоби на всяко засегнато лице.
И въпреки всичко доста се колебах дали да публикувам точно това писмо до министъра на правосъдието, което е четвърто по ред (и вече му е ред). Но в контекста на всичко, което се случва в страната ни през последните няколко седмици с избора на конституционни съдии и главен прокурор, реших да не си го спестявам. Защото дали става дума за Венета Марковска, за Галя Гугушева или за М.Х. няма никакво значение. Тъй като навсякъде трябва да има някаква ПОЧТЕНОСТ – независимо дали при конституционните съдии, при главния прокурор или при Асоциацията на преводачите, а не задоволяване на предимно ЧАСТНИ ИНТЕРЕСИ! Даже и в неправителствения сектор, който всъщност трябва да бъде един от най-активните в борбата против „замърсяването на среда”. Защото във всяка професия, както и във всичко останало, би трябвало да има някакъв МОРАЛ, който за съжаление в България остана далеч назад във времето – някъде на прага на демокрацията!
Втората причина е, че след внасянето на въпросното писмо в Министерство на правосъдието оттам ни изолираха напълно – престанаха да ни търсят за каквото и да е! Което буди съмнение дали това писмо изобщо е стигнало до първия адресат, но при втория – министър Ковачева, на която отново изпратихме всичко, което бяхме подавали до министър Попова, това писмо със сигурност е стигнало до лицето, срещу което бяхме подали сигнала. Което пък от своя страна ме обвини в доносничество, въпреки че на последните две Общи събрания на АП се бях опитала да обявя публично КОНФЛИКТА НА ИНТЕРЕСИ при това лице, но и двата ми опита бяха парирани незабавно с „апаратни трикове”. Затова с чиста съвест реших да публикувам този „донос” тук – в публичното пространство! Още повече че по Директивата за създаване на регистър на преводачите в досъдебното и съдебно производство не може да се работи БЕЗ знанието и участието на председателите на секции „Синхронен и консекутивен превод” и „Заклети преводачи” на СПБ, в които членуват най-квалифицираните преводачи в тази област.
Още една важна подробност, свързана с КОНФЛИКТА НА ИНТЕРЕСИ. Както ще се види от писмото ми до министъра, въпросната (вече бивша) председателка на АП „обучава” млади преводачи (кавичките са заради самото обучение, което оставям за някой от следващите постинги). Най-лошото обаче е, че почти веднага след това обучение тя „прави” част от своите възпитаници членове на Асоциацията, което затваря един порочен кръг – засилва субординацията и поставя под въпрос самата легитимност на АП. Защото се получава нещо като ЧАСТНО ДРУЖЕСТВО, още повече че в продължение на повече от пет години всички Общи събрания на АП, всички заседания на УС, както и всички „мероприятия” на Асоциацията на преводачите СЕ ПРОВЕЖДАТ В ЧАСТНИЯ Й ИМОТ??! Възроптах против това още от самото начало, но колега от тогавашния УС ми прошепна в ухото следните аргументи (които явно се споделяха и от останалите): „къде другаде да ходим, виж колко е приятно тук, черпят ни”, както и „защо да се събираме по кръчмите, само за да харчим пари”?! КОЕТО Е ВЯРНО, но НЕ Е РЕДНО!!! По-късно ми се наложи в качеството си на тогавашен председател на Контролния съвет на АП да направя пълна ревизия на документите на група новоприети членове, при която установих по безспорен начин поне един от въпросните „трикове”, както и факта, че над 50% от новоприетите членове бяха „възпитаници” на въпросната председателка.
И накрая – един въпрос, свързан с представителността на съсловните организации и подкрепата, която трябва да оказват на своите членове. През януари 2010 г., веднага след неблагополучното изслушване на Румяна Желева в Европейския парламент, на заседание на УС се появи наша колежка (не обичам „колега” при същ. от женски род) – известна преводачка, която работи в Брюксел от самото присъединяване на България към ЕС. Тя помоли за официална защита от страна на АП (в която все още членуваше), тъй като в български вестници се бяха появили недопустими критики по отношение на други колеги, които бяха превеждали по време на изслушването, от рода на „тези трябва да бъдат наказани без съд и присъда!”. И познайте какво се случи – от АП не само че не направиха никакъв опит да защитят колегите ни от Брюксел, но преустановиха всякакви отношения с въпросната колежка, която бе помолила за тази подкрепа (нейна заслуга са и „авгиевите обори” от предишните постинги). Затова И ПО ТАЗИ ПРИЧИНА реших че е мое задължение да публикувам в този блог собствения си сигнал до министъра.
Това не е всичко, но за останалото – малко по-късно!
В.А.
ENJOY!
