Вече няма НИКАКЪВ СМИСЪЛ да обясняваме какво се случи след това. 

До: г-н ....................................................,
            Секретар по правни впроси 
           на Президента на Р. България 

Отн.: наше писмо вх. № ......./30.01.2012 г. до Президента на Р. България и разговора
          ни с Вас и г-н ......................., Секретар по външната политика, проведен на
          14.03.2012 г. 

Уважаеми г-н ..........................,

След срещата ни за проект за Закон за превода и преводаческата дейност никой не ни е потърсил. Отскоро обаче в Интернет набира скорост протестна вълна най-вече поради липсата на такъв закон (виж приложенията). Най-лошото обаче е, че обвиненията са отправени към „държавните институции, които не престават да лансират свои фирми”, както и срещу „прокарването на лобистки нормативни актове”. Няколко преводачески агенции са изпратили протестно писмо до премиера Бойко Борисов, в което негодуват срещу „монополизирането на пазара от няколко големи софийски фирми” чрез подготвяните от Консулски отдел нови условия (правилник?) за сключване на договори за превод с МВнР. Фирмите твърдят, че „тези изисквания обслужват нечии интереси”, като ги наричат „плиткоумни и недомислени”. Сигурни са, че „изискванията стават все по-безсмислени”, че „противоречат на принципите на пазарната икономика” и че „ще доведат до монопол в бранша и оскъпяване на услугата”.

Към това ние бихме добавили, че в действащата нормативна уредба, както и в новите изисквания на МВнР, са нарушени два действащи закона: Закона за конкуренцията и Закона за защита от дискриминация. На практика Законът за авторското право и сродните му права също не се спазва (виж Становището на „Комисията по авторско право и договаряне” към СПБ с автор Антония Парчева). Трудът на преводача е авторски, поради което практиката на държавните институции да възлагат превод чрез посредници и обществени поръчки е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА, тъй като само авторът (в случая – преводачът) може да определя цената на своя труд и условията за отстъпване на правото на неговото ползване. Ситуацията е доста опасна, имайки предвид предстоящия редовен доклад на Европейската комисия за напредъка на България в областта на правосъдието, вътрешните работи и борбата с корупцията.

„Защо МВнР непрекъснато създава нови административни и бюрократични пречки? Защо вместо абсурдни наредби и изисквания не се изготви Закон за преводача и ред за сертифицирането му? Защо не се създаде изпит за преводачи, на който да се проверяват езиковите познания и преводаческите умения на всеки в бранша? По цял цвят преводачите се сертифицират след успешно полагане на изпит!” Цитатът е от Интернет, а към него ние бихме добавили следното: Такава е практиката и на Европейската комисия – кандидатстващите за преводачи към различните институции трябва да имат висше образование (независимо от специалността си), след което преминават през поредица от изпити, за да бъдат одобрени за писмени или устни преводачи – на щат или на свободна практика. В Европа всеки може да получи сертификат за придобити знания, опит и умения, различни от образователната му квалификация.

Навсякъде се говори за качество на продуктите и услугите. А при преводните услуги от значение е само качеството на превода, което може да се осигури единствено от преводача и без посредничество на преводачески агенции. Никакво качество обаче не може да бъде осигурено от безумните хрумвания в новоизлюпените условия, налагани от ФИРМИТЕ-МОНОПОЛИСТИ. Напротив, те изкуствено създават среда за тотален отказ от качествен превод по следните причини:

• Сертифициране на фирмите по DIN EN 1538/2006-08, ISO 9001:2000, EN 15038 или стандартизация по БДС; защото:

- Стандартите в рамките на Европейския съюз са доброволни и вменяването на такова задължение е ПРОТИВОЗАКОННО. Освен това те се отнасят до организацията на работата на фирмите, а не до качеството на преводния продукт. Например Стандарт EN 15038 цели единствено да подобри един изначално некачествен, т.е. евтин преводен продукт, което на практика е невъзможно. Защото некачественият продукт може да се замени единствено с нов качествен такъв;

- Налагането на такава практика е НЕПРАВОМЕРНО, защото ограничава конкуренцията и създава монопол. Тя е скъпа за повечето от 3,400-те преводачески фирми, които са регистрирани от преводачи на свободна практика, главно за да ползват определени данъчни преференции;

- Горецитираните стандарти не се интересуват от качествата на преводача, от неговия ценз или от това, доколко отговаря на професионалните стандарти и критерии за превод. Ценз се придобива след успешно полагане на изпит, а документът за придобит ценз е сертификат за правоспособен преводач. Такава система трябва спешно да се въведе и в България. Тогава всеки ползвател на превод (вкл. държавните институции) ще може да бъде спокоен, че получава качествен преводен продукт, независимо дали той се възлага чрез фирма-посредник или директно чрез регистър на правоспособните преводачи.

- Самите фирми не произвеждат превод. Те са посредници и организатори на преводни услуги и не работят с назначени на трудов договор преводачи, за качеството на чиято работа да носят отговорност. Те купуват евтин превод и го продават на ползвателите скъпо. А евтиният превод почти винаги е некачествен.

• Назначаване във всяка фирма на ТРУДОВ ДОГОВОР на двама филолози и на всички преводачи с различни езици, работещи с нея на свободна практика; защото:

- Филолог не е равно на преводач. Преводът е творчески труд, за който се изискват езикови познания, специализирана терминология, опит и талант. В българските учебни заведения няма специалност превод, това е свободно-избираем предмет в последния курс на обучение. Диплома по превод в България не съществува. Затова е необходим подбор, оценка и сертификация на хората, които са избрали да се занимават с тази професия.

- Второто е nonsense, защото е неприложимо на практика;

• Назначаване във всяка фирма на ТРУДОВ ДОГОВОР на редактор; защото:

- Редактор на съответен език може да е само преводач с дългогодишен опит и практика, т.е. един от най-високо квалифицираните преводачи от сертифицираните професионалисти.

Г-н ..............................,

Болшинството преводачески фирми искат Закон за превода, нека им го дадем! Новопредложените спорни условия за договаряне са опасни и неизбежно ще доведат до колективни съдебни искове, което не може да не стигне и до европейските институции. Ние имаме идеи за временни мерки до приемането на Закон за преводаческата професия и дейност. Предлагаме Ви да обсъдим тези мерки заедно.
 

Приложения:
1. Протестно писмо до г-н Бойко Борисов (от няколко фирми)
2. „Държавните институции не престават да лансират свои фирми” (М.
     Алгафари)
3. Компилация от два сайта в Интернет
4. Становище на Комисията по авторско право към СПБ (А. Парчева)

                                              С дълбоко уважение:

Ваня Ангелова, 
Асоциация на преводачите                                                 

Антония Парчева,
Съюз на преводачите в България

 

София, 28.05.2012 г.

 

Наистина няма никакъв смисъл двете колеги да ни обясняват каквото и да било.

ИМА ОБАЧЕ НИЩОЖНА ВЕРОЯТНОСТ ДВЕТЕ КОЛЕГИ ВЕЧЕ ДА СА ПРОУМЯЛИ ТОВА ДЕТО ИМ ГО КАЗВАМЕ ОТДАВНА: КОГАТО СИ НИКОЙ, НИКОЙ НЯМА ДА ТИ ОБЪРНЕ ВНИМАНИЕ.

А КОГАТО ДВЕТЕ КОЛЕГИ ПРЕДЛАГАТ НА ИНСТИТУЦИИТЕ ПОДОБНИ БУЛАМАЧИ КАТО ГОРНОТО ПИСМО И ПРИЛАГАТ "КОМПИЛАЦИИ ОТ ДВА САЙТА В ИНТЕРНЕТ" ОТСВИРВАНЕТО Е ГАРАНТИРАНО.

КАКТО И СТАВА ДЕ.

НЪЛ ТЪЙ?

ТЪЙ!