До: г-жа Маргарита Попова,
министър на правосъдието
на Република България

На 31.05.2011 г. двама представители на Съюза на преводачите в България (СПБ) и един – на Асоциацията на преводачите (АП), подадохме молба за участие в срещата на работна група, която на 07.06.2011 г. трябваше да обсъди и предложи мерки за законодателно уреждане на нетърпящите отлагане проблеми на вещите лица, преводачите и тълковниците в наказателното производство. На тази среща обаче се реши, че проблемите на превода в това производство са коренно различни от тези на вещите лица и че въпросът трябва да се разглежда и решава отделно.

Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета натоварва държавата ни със задължения, които могат да бъдат изпълнени само чрез съвместните усилия на Министерство на правосъдието (МП) и на съсловните преводачески организации. Повече от две години единствен СПБ работи за решаване на многобройните проблеми на превода в досъдебното и съдебно производство, както и на професионалния превод на официални документи. Това естествено включва създаване на регистър с правоспособни преводачи. Ние вече имаме цялостна концепция за необходимите нормативни и практически решения, а с експертния си потенциал СПБ може да бъде изключително полезен партньор на МП при планиране и осъществяване на дейностите по тази Директива. Това включва: разработване на проекти за нормативна база, обучение, изготвяне на регистри и пр. Затова с благодарност приехме поканата да се срещнем на 21.06.2001 г. с г-жа Венета Стоилова, за да разговаряме с нея за бъдещата си съвместна дейност.

По време на тази среща обаче с фамилиарното си поведение председателката на Асоциацията на преводачите почти обсеби функциите на домакинята, г-жа Стоилова. Заявявайки, че НЯМА да се работи по нормативен акт, тя започна да й нарежда как да се формира работната група и с нетърпящ възражение тон „нареди” всяка организация да излъчи само по един представител??! Това недопустимо поведение минира предварително бъдещите ни усилия за решаване на важните за България и ЕС въпроси. Защото в тази работна група трябва да участват повече хора с опит в съдебния превод – писмен и устен, както и с опит в подготовката на млади хора за тази професия, в която професионалистите в момента са крайно недостатъчни. А съответните организации трябва да бъдат оставени да решават сами колко души да излъчат. 

Уважаема госпожо министър,

Ние, представителите на СПБ, се надяваме, че на предстоящата среща на 27.07.2011 г. ще бъде наложен по-конструктивен и сериозен тон, както и че ще бъде изготвен конкретен план за действие. Защото единствено по този начин могат да бъдат изпълнени изискванията на Директива 2010/64/ЕС най-късно до 27.10.2013 г.

С дълбоко уважение,
Антония Парчева, председател на секция „Синхронен и консекутивен превод”,
Съюз на преводачите в България 

19.07.2011 г.,

София